През май 2026 г. беше публикувано новото издание на ISO 19011 – международният стандарт, който предоставя указания за одит на системи за управление. ISO 19011:2026 е четвърто издание на стандарта и заменя ISO 19011:2018.
Стандартът е особено важен за организации, които поддържат системи за управление по ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001, ISO/IEC 27001, ISO 50001 и други стандарти. Той не е стандарт за сертификация, а ръководство за планиране, провеждане, докладване и подобряване на одитите на системи за управление.
ISO 19011 е един от най-важните практически стандарти за организациите при изграждането на последователен и ефективен подход към одитите, управлението на одитни програми, оценяването на компетентността на одиторите и подобряването на системите за управление чрез структурирани одити.
 
Защо новото издание е важно
От последното издание на ISO 19011 през 2018 г. средата, в която работят организациите, се промени значително. Все повече процеси се управляват дистанционно, част от дейностите се изпълняват чрез облачни услуги, екипите работят от различни локации, а одитите често се провеждат чрез комбинация от присъствени и дистанционни методи.
Новото издание на ISO 19011 отразява именно тази промяна. То запазва основната логика на стандарта – управление на одитни програми, провеждане на одити и определяне на компетентността на одиторите – но поставя по-силен акцент върху дистанционните методи за одит и одитирането на виртуални местоположения.
Това е особено важно за организации, които работят с разпределени екипи, външни доставчици, дигитални платформи, облачни системи, електронни записи и процеси, които не могат да бъдат проверени само чрез традиционно посещение на място.
 
Какво обхваща ISO 19011:2026
Стандартът предоставя насоки за одитиране на системи за управление независимо от техния вид, размер и сложност. Той може да се използва както за вътрешни одити, така и за одити от втора страна – например одити на доставчици, подизпълнители или партньори.
ISO 19011:2026 е приложим при одитиране спрямо различни критерии, включително:

• изисквания на един или повече стандарти за системи за управление;
• вътрешни политики, процеси и процедури на организацията;
• законови, регулаторни и договорни изисквания;
• изисквания на заинтересовани страни;
• планове, програми и цели, свързани с конкретни резултати на системата за управление.

Тази гъвкавост прави стандарта подходящ за интегрирани системи за управление, при които в един одит се разглеждат няколко направления – например качество, околна среда, здраве и безопасност при работа, информационна сигурност, енергийна ефективност или непрекъсваемост на дейността.
 
Основен акцент: дистанционни одити и виртуални местоположения
Една от най-съществените промени в новото издание е разширяването на указанията за дистанционни методи за одит. Това включва използването на информационни и комуникационни технологии при планиране, провеждане, събиране на доказателства, интервюиране, наблюдение на процеси и докладване на резултати.
Дистанционният одит вече не се разглежда като изключение, а като нормален инструмент, който може да бъде ефективен, когато е правилно планиран и управляван. В същото време стандартът поставя акцент върху необходимостта от оценка на рисковете, свързани с дистанционния подход – например надеждност на връзката, достъп до записи, защита на информацията, поверителност, възможност за наблюдение на реални процеси и ограничение при проверка на физическа инфраструктура.
Новото издание обръща внимание и на виртуалните местоположения. Това са среди, в които организацията извършва дейности или предоставя услуги без класическо физическо присъствие – например чрез облачни платформи, информационни системи, дистанционни работни места или дигитални канали за обслужване.
За много организации това означава, че одиторите вече трябва да могат да проверяват не само документи и записи, но и начина, по който процесите функционират в дигитална среда.
 
Рисково базиран подход – от указание към основен принцип
Рисково базираният подход не е нов елемент в ISO 19011 – той присъства още в изданието от 2018 г. В актуализираната версия обаче значението му е допълнително подчертано. Вместо да бъде разглеждан единствено като указание в отделни раздели, той вече е формулиран като самостоятелен принцип на одитирането в раздел 4.
Тази промяна изисква оценката на риска да бъде интегрирана последователно във всички етапи на одитния процес – от разработването на програмата за одит и планирането на конкретния одит до анализа и докладването на резултатите.
На практика това означава, че одитите следва да бъдат насочени към процесите, дейностите и областите с най-съществено значение и най-висок риск за организацията, вместо да се изпълняват механично по предварително определен график или стандартна структура.
 
Какво означава това за организациите
Организациите, които прилагат системи за управление, ще трябва да прегледат своите програми за вътрешни одити и да ги адаптират към новите насоки. Това не означава непременно цялостна промяна на съществуващия подход, но изисква по-добро планиране на това кога се използва присъствен одит, кога дистанционен одит и кога комбинация от двата метода.
Практически това включва:

• по-ясно определяне на целите, обхвата и критериите на одита;
• оценка на риска при избор на метод за одит;
• предварително осигуряване на достъп до необходимите документи, записи и системи;
• планиране на интервюта с участници от различни локации;
• гарантиране на поверителността и защитата на информацията;
• по-добро документиране на събраните доказателства;
• оценка на ефективността на самата одитна програма.

Особено внимание следва да се обърне на компетентността на одиторите. При дистанционни и хибридни одити те трябва да притежават не само познания за съответния стандарт и процесите на организацията, но и умения за работа с дигитални инструменти, управление на онлайн интервюта, проверка на електронни записи и оценка на надеждността на дистанционно представени доказателства.
Стандартът не предвижда преходен период – новото издание е в сила от датата на публикуването му.
 
Влияние върху вътрешните одити
За организациите със сертифицирани системи за управление вътрешният одит остава ключов механизъм за проверка на съответствието и ефективността. Новото издание на ISO 19011 насочва вниманието към това вътрешните одити да бъдат по-гъвкави, по-рисково ориентирани и по-добре съобразени с реалния начин на работа на организацията.
Това означава, че одитната програма не трябва да бъде формален график, който се изпълнява механично. Тя трябва да отчита значимостта на процесите, промените в организацията, резултатите от предишни одити, възникнали несъответствия, рисковете и възможностите, както и очакванията на заинтересованите страни.
При правилно прилагане ISO 19011:2026 може да помогне вътрешните одити да се превърнат в по-полезен управленски инструмент, а не само в изискване преди сертификационен или надзорен одит.
 
Как КОНСЕХО може да помогне
КОНСЕХО подпомага организациите при изграждане, поддържане и подобряване на системи за управление, включително при подготовка и провеждане на вътрешни одити съгласно ISO 19011.
 
ISO 19011:2026 отразява реалността, в която системите за управление вече функционират – по-дигитална, по-гъвкава и по-свързана среда. Новото издание запазва утвърдените принципи на одитиране, но ги адаптира към дистанционната работа, виртуалните процеси и съвременните начини за събиране на одитни доказателства.
За организациите това е добра възможност да преразгледат начина, по който планират и провеждат вътрешните си одити, и да ги направят по-ефективни, по-практични и по-полезни за управлението.