На 16 септември светът отбелязва Международния ден за опазване на озоновия слой. През 2026 г. официалната тема е „Глобални действия за една по-хладна планета“ (Global action for a cooler planet) и поставя акцент върху десет години устойчиво охлаждане в рамките на Изменението от Кигали към Монреалския протокол.
Темата насочва вниманието не само към постигнатото в защитата на озоновия слой, но и към необходимостта от преход към по-ефективни и устойчиви решения за охлаждане. За бизнеса това има конкретно практическо измерение – от избора и експлоатацията на хладилно и климатично оборудване до управлението на приложимите екологични изисквания.
 
Защо опазването на озоновия слой продължава да бъде актуално?
Озоновият слой в стратосферата има ключова роля за защитата на живота на Земята, като поглъща голяма част от вредното ултравиолетово лъчение на Слънцето.
Основният международен инструмент за неговата защита е Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, приет през 1987 г. Протоколът въвежда контрол върху производството и потреблението на близо 100 химични вещества, които могат да увреждат озоновия слой, и определя графици за постепенното им ограничаване и прекратяване.
Постигнатият напредък не означава, че управлението на озоноразрушаващите вещества вече не е необходимо. Част от тях продължават да присъстват в съществуващо оборудване и системи, поради което остават актуални изискванията за предотвратяване на емисии, контрол при сервизиране и правилно третиране при извеждане от експлоатация.
 
10 години от Изменението от Кигали – от защита на озоновия слой към устойчиво охлаждане
През 2026 г. се навършват десет години от приемането на Изменението от Кигали към Монреалския протокол. То е прието на 15 октомври 2016 г. в Кигали, Руанда, и въвежда поетапно намаляване на производството и потреблението на хидрофлуоровъглеводороди (HFC).
Тук е важно едно съществено разграничение: HFC не са вещества, които разрушават озоновия слой, но много от тях са мощни парникови газове. Именно тяхното поетапно ограничаване разширява въздействието на Монреалския протокол и към усилията за ограничаване на изменението на климата.
Изменението от Кигали насърчава и прехода към по-ефективни и устойчиви решения за охлаждане. Според ООН пълното му прилагане има потенциал да предотврати до 0,5°C глобално затопляне до края на века, като ползите могат да бъдат още по-значителни, когато ограничаването на HFC е съчетано с повишаване на енергийната ефективност на охлаждането.
За организациите този преход има пряко практическо значение. При закупуване на ново оборудване, подмяна на съществуващи системи или планиране на инвестиции в охлаждане и климатизация все по-важно става да се оценяват не само техническите характеристики и цената, но и използваните хладилни агенти, тяхното въздействие върху околната среда, енергийната ефективност и приложимите нормативни ограничения.
 
Кои вещества нарушават озоновия слой?
Към веществата, които нарушават озоновия слой (ozone-depleting substances – ODS), спадат различни групи химични съединения, сред които:

• хлорфлуоровъглеводороди (CFC);
• халони;
• тетрахлорметан;
• 1,1,1-трихлороетан (метилхлороформ);
• хидробромфлуоровъглеводороди (HBFC);
• хидрохлорфлуоровъглеводороди (HCFC);
• метилбромид.

Тези и други озоноразрушаващи вещества са били използвани в различни приложения, включително като хладилни агенти, пожарогасителни агенти, разтворители и пенообразуващи вещества.
За организациите е важно да установят не само дали използват такива вещества пряко, но и дали те се съдържат в оборудване или системи, които организацията притежава или експлоатира.
 
Какви са европейските изисквания за озоноразрушаващите вещества?
Основният действащ акт на Европейския съюз в тази област е Регламент (ЕС) 2024/590 относно веществата, които нарушават озоновия слой.
Регламентът определя правила относно производството, вноса, износа, пускането на пазара, съхранението, последващата доставка и употребата на озоноразрушаващи вещества. Той урежда също тяхното извличане, рециклиране, регенериране и унищожаване, както и определени изисквания към продукти и оборудване, които съдържат такива вещества или чието функциониране зависи от тях.
Като общ принцип производството, пускането на пазара и употребата на озоноразрушаващи вещества са забранени, като регламентът предвижда конкретни изключения и условия за определени приложения.
 
Предотвратяване на изпускането и контрол на течовете
Регламент (ЕС) 2024/590 забранява умишленото изпускане на озоноразрушаващи вещества в атмосферата, когато това не е технически необходимо за разрешена употреба. Предприятията трябва да предприемат необходимите предпазни мерки за предотвратяване и свеждане до минимум на непреднамереното изпускане.
За определено стационарно хладилно и климатично оборудване, термопомпи и противопожарни системи, съдържащи озоноразрушаващи вещества от приложение I към регламента, са предвидени периодични проверки за течове. Честотата им зависи от количеството на съдържащото се вещество:

• при количество от 3 kg или повече, но под 30 kg – най-малко веднъж на 12 месеца;
• при количество от 30 kg или повече, но под 300 kg – най-малко веднъж на 6 месеца;
• при количество от 300 kg или повече – най-малко веднъж на 3 месеца.

За определено херметически затворено оборудване е предвидено изключение.
При установяване на теч операторът трябва да гарантира неговото отстраняване без неоправдано забавяне.
 
Документиране и проследимост
Управлението на контролирани вещества предполага и подходяща проследимост.
За съответното оборудване операторите трябва да поддържат приложимите записи за количеството и вида на добавените халони и за озоноразрушаващите вещества от приложение I, извлечени при поддръжка, сервизно обслужване или окончателно извеждане от употреба. Записите обхващат и друга приложима информация, включително предприятието, извършило проверките за течове, поддръжката или сервизното обслужване, както и датите и резултатите от извършените проверки.
Това превръща управлението на озоноразрушаващите вещества не само в технически, но и в организационен въпрос. Необходимо е ясно да бъдат определени отговорностите, приложимите проверки, необходимите записи и контролът върху външните изпълнители.
 
Озоноразрушаващи вещества и F-газове – каква е разликата?
Озоноразрушаващите вещества не трябва да се отъждествяват с флуорсъдържащите парникови газове (F-газове).
В Европейския съюз двете групи са предмет на отделни, макар и свързани нормативни режими:

• Регламент (ЕС) 2024/590 урежда веществата, които нарушават озоновия слой;
• Регламент (ЕС) 2024/573 урежда флуорсъдържащите парникови газове.

Някои HFC, използвани като алтернатива на по-старите озоноразрушаващи хладилни агенти, не увреждат озоновия слой, но могат да имат значително въздействие върху климата.
Именно този въпрос е в основата на Изменението от Кигали и на съвременния подход към устойчивото охлаждане: защитата на озоновия слой трябва да бъде съчетана с намаляване на климатичното въздействие на използваните алтернативи.
За една организация правилното идентифициране на веществото в конкретното оборудване е от съществено значение, защото от него зависи кой нормативен режим е приложим и какви задължения трябва да бъдат изпълнени.
 
Каква е ролята на ISO 14001:2026?
През април 2026 г. бе публикувано новото издание ISO 14001:2026 „Системи за управление по околна среда. Изисквания с указания за прилагане“, което замени ISO 14001:2015.
Новото издание запазва утвърдената рамка за системно управление на екологичните отговорности, като същевременно засилва връзката с актуални екологични приоритети, включително изменението на климата, биологичното разнообразие и ефективното използване на ресурсите.
Темата за озоноразрушаващите вещества, HFC и устойчивото охлаждане може да бъде интегрирана в системата за управление на околната среда чрез няколко основни направления.
 
Определяне на екологичните аспекти
Организацията следва да идентифицира екологичните аспекти, свързани с нейните дейности, продукти и услуги.
Когато се използват хладилни агенти или други вещества, чието изпускане може да окаже отрицателно въздействие върху околната среда, това следва да бъде отчетено при определянето и оценяването на екологичните аспекти.
При анализа значение могат да имат не само възможните емисии при нормална експлоатация, но и течове, аварийни ситуации, сервизни дейности, подмяна на оборудване и третиране в края на жизнения му цикъл.
 
Определяне на задълженията за съответствие
Системата за управление на околната среда изисква организацията да определя приложимите към нея задължения за съответствие.
В този контекст е необходимо да бъде установено например:

• дали използваното оборудване съдържа озоноразрушаващи вещества;
• дали съдържа флуорсъдържащи парникови газове;
• кои европейски и национални нормативни изисквания са приложими;
• има ли задължения за периодични проверки;
• какви изисквания се прилагат при сервизиране, ремонт и извеждане от експлоатация;
• какви записи и документи трябва да бъдат поддържани.

По този начин нормативните задължения се превръщат в конкретни елементи от системата за управление.
Оперативно управление
След определянето на екологичните аспекти и приложимите изисквания организацията следва да въведе необходимите оперативни мерки.
В зависимост от дейността те могат да включват:

• регистър на оборудването и съдържащите се в него вещества;
• информация за вида и количеството на използваните хладилни агенти;
• определяне на отговорни лица;
• планиране и проследяване на необходимите проверки и техническо обслужване;
• контрол върху външните сервизни организации;
• контрол върху приложимите изисквания за квалификация;
• документиране на извършените дейности;
• правила при ремонт, замяна и извеждане на оборудването от експлоатация;
• действия при течове и аварийни ситуации.

 
Оценяване на съответствието
Идентифицирането на нормативните изисквания само по себе си не е достатъчно. Системата по ISO 14001 предполага организацията периодично да оценява изпълнението на приложимите задължения за съответствие.
При оборудване, съдържащо контролирани вещества, това може да включва проверка дали са извършени необходимите инспекции и сервизни дейности, дали се поддържат изискуемите записи и дали установените несъответствия или течове са своевременно отстранени.
 
Устойчивото охлаждане като част от екологичното управление
Темата на Международния ден за опазване на озоновия слой през 2026 г. поставя допълнителен акцент върху факта, че екологичното управление не се свежда единствено до изпълнението на минималните нормативни изисквания.
При инвестиции в нови климатични, хладилни или термопомпени системи организациите могат да разглеждат едновременно няколко фактора:

• вида и климатичното въздействие на хладилния агент;
• приложимите и бъдещите нормативни ограничения;
• енергийната ефективност на оборудването;
• възможностите за предотвратяване на течове;
• поддръжката и експлоатационния живот;
• начина на третиране при извеждане от употреба.

Такъв подход е в съответствие с логиката на ISO 14001 – екологичните съображения да бъдат интегрирани в управленските и оперативните решения, а не да бъдат разглеждани единствено като последващо задължение за нормативно съответствие.
 
Какво е добре да провери организацията?
За организациите, които експлоатират хладилни и климатични инсталации, термопомпи, противопожарни системи или друго оборудване с контролирани вещества, подходяща отправна точка е систематичен преглед на няколко основни въпроса:
Какво оборудване се използва?
Следва да бъдат идентифицирани инсталациите и системите, в които се използват хладилни агенти или други контролирани вещества.
Какви вещества и в какви количества се съдържат в оборудването?
Организацията трябва да разполага с надеждна информация за вида и количеството на веществото.
Кой нормативен режим е приложим?
Необходимо е да бъде установено дали конкретното вещество и оборудване попадат в обхвата на правилата за озоноразрушаващи вещества, F-газове или други приложими изисквания.
Изпълняват ли се изискванията за проверки и обслужване?
Когато са предвидени периодични проверки, техническо обслужване или специфични изисквания към лицата, извършващи съответните дейности, тяхното изпълнение трябва да бъде проследимо.
Поддържат ли се необходимите записи?
Документите за проверки, ремонти, сервизно обслужване, количества вещества и извеждане от експлоатация трябва да бъдат управлявани съобразно приложимите нормативни изисквания.
Отразени ли са тези въпроси в системата по ISO 14001?
Приложимите нормативни задължения и екологични аспекти следва да бъдат свързани с конкретни отговорности, оперативен контрол, наблюдение и оценяване на съответствието.
 
От защита на озоновия слой към по-устойчиво бъдеще
Десет години след приемането на Изменението от Кигали развитието на Монреалския протокол показва как международните действия за решаването на конкретен екологичен проблем могат да подпомогнат и по-широкия преход към технологии с по-ниско въздействие върху климата.
За бизнеса този преход се изразява в конкретни решения – какво оборудване да бъде закупено, какви вещества да бъдат използвани, как да се предотвратяват емисиите, как да се изпълняват нормативните задължения и как екологичните фактори да бъдат включени в инвестиционното и оперативното управление.
ISO 14001:2026 предоставя системна рамка за този процес – от идентифицирането на екологичните аспекти и задълженията за съответствие до оперативното управление, оценяването на съответствието и непрекъснатото подобряване на екологичните резултати.