Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой е едно от най-значимите международни споразумения в областта на опазването на околната среда. Приет през 1987 г. и влязъл в сила през 1989 г., той създава глобална рамка за постепенно ограничаване и прекратяване на производството и потреблението на вещества, които увреждат стратосферния озонов слой.
Монреалският протокол е ратифициран от всички държави – членки на ООН, което го превръща в едно от международните споразумения с универсално участие.
Днес значението на Протокола надхвърля първоначалната му цел. С приемането на Изменението от Кигали през 2016 г. механизмът му е разширен и към постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) – вещества, които не разрушават озоновия слой, но имат значителен потенциал за глобално затопляне.

Защо е необходим Монреалският протокол?
Озоновият слой се намира в стратосферата и изпълнява жизненоважна защитна функция, като поглъща голяма част от вредното ултравиолетово (UV) лъчение на Слънцето.
През XX век широкото използване на определени химични вещества в хладилната и климатичната техника, аерозолите, изолационните материали, пожарогасителните системи, промишленото почистване и други приложения води до значително увреждане на озоновия слой. Сред веществата с озоноразрушаващо действие са хлорфлуоровъглеводородите (CFC), хидрохлорфлуоровъглеводородите (HCFC), халоните, метилбромидът, въглеродният тетрахлорид и други контролирани вещества.
Монреалският протокол въвежда международно координирани мерки за ограничаване на тяхното производство и потребление, като крайната цел е постепенното им извеждане от употреба в съответствие с установените графици и приложимите изключения.

Какво регулира Монреалският протокол?
Протоколът не представлява еднократна забрана на определени химични вещества. Той създава система от контролни мерки, която се развива в съответствие с научните знания, технологичния напредък и решенията на страните по споразумението.
Основните механизми включват:

• контрол върху производството и потреблението на регулираните вещества;
• поетапно ограничаване и извеждане от употреба на различни групи вещества;
• контрол върху търговията;
• лицензионни режими;
• предоставяне и докладване на данни;
• периодична оценка и преразглеждане на контролните мерки;
• механизми за подпомагане на развиващите се държави;
• насърчаване на разработването и трансфера на алтернативни технологии.

Този подход позволява международният режим да бъде адаптиран към нови научни данни и към появата на по-безопасни технологични решения.

От озоноразрушаващи вещества към алтернативни технологии
Преходът, започнал с Монреалския протокол, променя съществено редица индустриални сектори. Постепенното ограничаване на озоноразрушаващите вещества изисква замяната им с алтернативи и промени в използваните технологии, оборудване и процеси.
Особено значение има секторът на охлаждането и климатизацията, където хладилните агенти са съществен елемент от технологичните системи.
Част от веществата, използвани като заместители на озоноразрушаващите вещества, обаче поставят друг екологичен проблем. Флуоровъглеводородите (HFC) не разрушават озоновия слой, но някои от тях имат много висок потенциал за глобално затопляне. Именно този въпрос е в основата на следващия важен етап от развитието на Монреалския протокол.

Изменението от Кигали - връзката между опазването на озоновия слой и климатичните действия

През 2016 г. страните по Монреалския протокол приемат Кигалийската поправка, с която флуоровъглеводородите (HFC) са включени в режима на Протокола за постепенно намаляване на производството и потреблението им.

За разлика от CFC и HCFC, HFC не са озоноразрушаващи вещества. Те обаче са мощни парникови газове, като някои от тях имат потенциал за глобално затопляне, многократно по-висок от този на въглеродния диоксид. Кигалийската поправка предвижда поетапното им намаляване по различни графици за отделните групи държави.
По този начин механизмът на Монреалския протокол допринася не само за защитата на озоновия слой, но и за прехода към по-устойчиви решения в областта на охлаждането и климатизацията.

Какво е значението за бизнеса?
Изпълнението на международните ангажименти по Монреалския протокол се реализира чрез конкретни европейски и национални нормативни изисквания. Затова за бизнеса темата има непосредствено практическо значение.
В Европейския съюз основният действащ нормативен акт относно веществата, които нарушават озоновия слой, е Регламент (ЕС) 2024/590 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой, който отменя предходния Регламент (ЕО) № 1005/2009.
В зависимост от дейността на организацията значение могат да имат използваните хладилни агенти, климатични и хладилни инсталации, противопожарни системи, технологично оборудване, процесите по сервиз и поддръжка, както и управлението на оборудване и вещества в края на техния жизнен цикъл.
За организациите това означава необходимост да познават приложимите нормативни изисквания, да идентифицират използваните вещества и оборудване и да управляват свързаните с тях екологични рискове и задължения.