През октомври Европа отбелязва European Cybersecurity Month (ECSM) 2026 – ежегодна европейска инициатива за повишаване на осведомеността относно киберсигурността, подкрепяна от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и Европейската комисия.
През 2026 г. сред основните акценти са киберсигурността на работното място, уменията на служителите и тяхната готовност да разпознават и да реагират на киберзаплахи.
За организациите това поставя практически въпрос: достатъчно ли е служителите да познават основните правила за информационна сигурност, или е необходимо да се проверява и способността им да ги прилагат в реални ситуации?
Данни от проучване на Европейската комисия – Eurobarometer, представени във връзка с инициативата, показват, че служителите се сблъскват с различни киберзаплахи в ежедневната си работа. Същевременно се очертава разминаване между осъзнаването на рисковете, желанието за обучение и редовното предоставяне на информация по киберсигурност.

Какво показват данните за киберсигурността на работното място?
Резултатите от Eurobarometer очертават три важни показателя:

• 74% от анкетираните служители съобщават, че през последните шест месеца са получавали подозрителни имейли, съобщения или линкове на работното място.
• 45% посочват, че тяхната организация редовно предоставя информация или актуализации, свързани с киберсигурността.
• 85% проявяват интерес към подобряване на своите знания и умения в областта на киберсигурността.

Тези данни показват, че служителите са изложени на киберзаплахи и имат желание да подобряват подготовката си, но редовното информиране не е еднакво застъпено във всички организации.
Резултатите от проучването не могат автоматично да бъдат приложени към всяка отделна организация. Те обаче поставят въпроса дали съществуващите обучения, правила и механизми за контрол осигуряват необходимото ниво на готовност.

Осведомеността не е равнозначна на готовност
Служителят може да знае какво представлява фишингът, но това не означава непременно, че ще разпознае добре подготвено измамно съобщение.
Проучването отчита, че 39% от анкетираните съобщават за получени фишинг или измамни имейли, а 18% – за опити за кражба на лични данни.
Тези резултати показват, че служителите се сблъскват с различни форми на киберзаплахи в ежедневната си работа. Разпознаването на подобни опити изисква не само познаване на основните рискове, но и практически умения за проверка на съмнителни искания и правилна реакция.
По същия начин познаването на правилата за работа с информация не гарантира, че те ще бъдат спазени при натоварване, спешна задача или необичайна ситуация.
Развитието на социалното инженерство допълнително усложнява тази среда. Атакуващите използват различни подходи за манипулация – представяне за доверено лице, създаване на усещане за спешност, искане за потвърждаване на достъп или промяна на платежни данни.
Изкуственият интелект също увеличава възможностите за създаване на убедителни измамни съобщения, изображения и гласови записи.
Затова осведомеността трябва да се разглежда като основа за изграждане на практически умения, а не като самостоятелно доказателство за готовност.
За организацията е важно не само дали служителите познават заплахите, но и дали могат да реагират правилно, когато се сблъскат с тях.

Защо интересът към обучение не винаги води до по-добра подготовка?
Резултатите от Eurobarometer показват значителен интерес сред служителите към подобряване на уменията им по киберсигурност. Съществуват обаче практически пречки пред участието в обучения.
Сред посочените затруднения са липсата на достатъчно време в рамките на работния ден (26%), разходите за обучение (16%), недостатъчната информация за наличните възможности и липсата на подкрепа от работодателя.
Тези резултати показват, че желанието на служителите да развиват своите умения не е достатъчно. Необходима е и организационна подкрепа.
За работодателите това означава да разглеждат обучението по киберсигурност като част от управлението на риска, а не само като периодично административно задължение.
Особено значение имат достъпността на обученията, тяхната практическа насоченост и съобразяването им с конкретните отговорности на служителите.
Но дори когато обученията се провеждат редовно, остава въпросът доколко придобитите знания се прилагат на практика. Именно тук значение имат фишинг симулациите, тестовете за социално инженерство и другите форми на практическо оценяване.

Как организациите могат да проверят своята готовност?
Оценяването на готовността изисква повече от проследяване на броя проведени обучения или издадени удостоверения.
Практическите проверки могат да дадат информация за действителното поведение на служителите и ефективността на въведените мерки.

Симулации на фишинг атаки
Симулациите на фишинг атаки (phishing simulations) представляват контролирани упражнения, при които до служителите се изпращат предварително подготвени съобщения, наподобяващи реални опити за измама.
Целта е да се оцени доколко служителите могат да разпознават подозрителни съобщения и да реагират съобразно установените правила.
При подобни симулации могат да се проследяват показатели като:

• дял на служителите, отворили симулираното съобщение;
• процент на служителите, последвали подозрителен линк;
• опити за предоставяне на информация в контролирана тестова среда;
• процент на служителите, докладвали подозрителното съобщение;
• време за докладване;
• промяна в резултатите при последващи симулации.

Тези показатели трябва да се анализират в контекста на конкретната организация. Например отварянето на имейл само по себе си не означава непременно нарушение на правилата за сигурност.
Особено важен показател е способността на служителите да разпознаят и своевременно да докладват потенциална заплаха.
Резултатите могат да послужат за определяне на необходимостта от допълнително обучение, подобряване на процедурите или въвеждане на допълнителни механизми за контрол.

Тестове за социално инженерство
Симулациите на фишинг атаки са една от формите на тестване чрез социално инженерство.
В зависимост от рисковете за организацията могат да бъдат проведени и други контролирани проверки, например:

• симулирани телефонни обаждания от лица, представящи се за техническа поддръжка;
• опити за получаване на информация чрез представяне за служител или доставчик;
• проверки на процедурите за потвърждаване на самоличност;
• симулирани искания за предоставяне или промяна на права за достъп.

Такива проверки следва да бъдат предварително планирани, разрешени и проведени при ясни правила, които ограничават риска от нарушаване на дейността или компрометиране на действителна информация.
Тези проверки могат да бъдат част от по-широка оценка на информационната сигурност, включваща тестове за уязвимости, пенетрейшън тестове и тестове за социално инженерство.

Оценяване на ефективността на въведените мерки
Готовността на организацията не зависи единствено от поведението на отделните служители.
Необходимо е да се провери и дали установените процеси подпомагат правилната реакция при потенциална заплаха.
Например:

• Съществува ли ясен и достъпен механизъм за докладване на подозрителни съобщения?
• Знаят ли служителите към кого да се обърнат при съмнение?
• Има ли установена процедура за проверка на необичайни искания за плащане или промяна на банкова сметка?
• Прилагат ли се подходящи механизми за контрол при предоставяне на достъп?
• Анализират ли се резултатите от симулации, проверки и действителни инциденти?
• Предприемат ли се коригиращи действия при установени слабости?

Оценяването на тези аспекти може да бъде част от одит на информационните системи (IT одит), при който се разглеждат както техническите, така и организационните аспекти на информационната сигурност.

От проведено обучение към оценяване на ефективността
Данните, представени по повод European Cybersecurity Month 2026, показват необходимостта от последователни действия за развитие на уменията и готовността на служителите.
За организациите основният въпрос не е единствено колко служители са преминали обучение, а дали предприетите мерки водят до по-добро разпознаване на заплахите, своевременно докладване и правилно прилагане на установените процедури.
Симулациите на фишинг атаки, тестовете за социално инженерство и периодичното оценяване на ефективността могат да предоставят полезна информация за реалното състояние на защитата.
Резултатите от тези дейности следва да се използват за подобряване на процесите и компетентността, а не единствено за установяване на индивидуални грешки.
Реалната готовност за киберзаплахи се изгражда чрез съчетаване на знания, практически умения, ясни процедури и ефективни механизми за контрол. Именно способността на организацията да оценява и подобрява тези елементи е съществена за устойчивото управление на информационната сигурност.

Източници:
ENISA
Eurobarometer