Вашата оценка 0 от 0 гласа
Промените в Закона за защита на личните данни внесени за гласуване в парламента
Окончателният
вариант на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за защита на личните
данни е публикуван на сайта на Народното
събрание. Внасянето на проекта стана близо два
месеца след влизането в сила на Общия
регламент за защита на данните и в края на
парламентарната сесия, което означава, че
депутатите ще го обсъдят най-рано през
септември. Дотогава ще могат да се пращат
становища по законопроекта.
Законопроектът има за цел да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
В резултат от многобройните възражения, които бяха направени при публикуване на първоначалните текстове, в настоящия вариант са направени редица промени:
• Отпада изискването за назначаване на длъжностно лице по защита на данните (DPO) при обработване на лични данни на над 10 000 души, което съществуваше в предишния вариант на проектозакона. Длъжностните лица за защита на личните данни няма да се регистрират. Проектозаконът предвижда, че Комисията за защита на личните данни води регистър само на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, но не и на самите длъжностни лица по защита на личните данни. В проекта съществува единствено задължение за администраторите да съобщят на комисията кого са назначили, както и данните му за контакт. В този си вид проектът не ограничава бизнеса дали ще наеме физическо лице или фирма за защита на личните данни, нито под каква форма.
• Без долен праг за глобите. Една от най- критикуваните разпоредби в първоначалния вариант на проекта за недопустим долен праг на санкциите за нарушения на GDPR е променена. Българският закон само ще препраща към уредбата в регламента, т.е. размерите на предвидените в европейския документ глоби и имуществени санкции се определят съобразно посочените в него критерии и се налагат в тяхната левова равностойност.
• Първоначалният проект реално изключваше адвокатската, търговската или друга професионална тайна и разпореждаше, че те не са основание администраторът да откаже съдействие на Комисията за защита на личните данни. Сега в чл. 12а е записано, че: "Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви "д" и "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на администратора или обработващия за опазване на професионална тайна или друго равностойно задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, или до нейното разкриване в нарушение на разпоредба на закон, администраторът или обработващият отказва предоставяне и/или достъп само до информацията, защитена като тайна". Освен това е предвидена възможност за администраторите на лични данни да откажат на субектите на данни да упражнят част от правата си по GDPR, ако с това би се създал риск за националната сигурност, независимостта на съдебната власт и съдебните производства, както и за "други важни цели от широк обществен интерес и по- специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност" и др.
• Медиите (журналисти и фотографи) се освобождават от изискването за взимане на съгласие при обработване на лични данни. След опасенията на медиите, че приемането на проекта за изменения в ЗЗЛД в първоначалния му вид може да възпрепятства работата им да информират обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени важни промени. Записано е, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат някои текстове от регламента. Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR. Всички тези правила важат, когато обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, т.е. "когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот".
За разлика от досегашната уредба, със законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигурява хомогенно и високо ниво на защита на личните данни, и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки на ЕС, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.
Законопроектът има за цел да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
В резултат от многобройните възражения, които бяха направени при публикуване на първоначалните текстове, в настоящия вариант са направени редица промени:
• Отпада изискването за назначаване на длъжностно лице по защита на данните (DPO) при обработване на лични данни на над 10 000 души, което съществуваше в предишния вариант на проектозакона. Длъжностните лица за защита на личните данни няма да се регистрират. Проектозаконът предвижда, че Комисията за защита на личните данни води регистър само на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, но не и на самите длъжностни лица по защита на личните данни. В проекта съществува единствено задължение за администраторите да съобщят на комисията кого са назначили, както и данните му за контакт. В този си вид проектът не ограничава бизнеса дали ще наеме физическо лице или фирма за защита на личните данни, нито под каква форма.
• Без долен праг за глобите. Една от най- критикуваните разпоредби в първоначалния вариант на проекта за недопустим долен праг на санкциите за нарушения на GDPR е променена. Българският закон само ще препраща към уредбата в регламента, т.е. размерите на предвидените в европейския документ глоби и имуществени санкции се определят съобразно посочените в него критерии и се налагат в тяхната левова равностойност.
• Първоначалният проект реално изключваше адвокатската, търговската или друга професионална тайна и разпореждаше, че те не са основание администраторът да откаже съдействие на Комисията за защита на личните данни. Сега в чл. 12а е записано, че: "Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви "д" и "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на администратора или обработващия за опазване на професионална тайна или друго равностойно задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, или до нейното разкриване в нарушение на разпоредба на закон, администраторът или обработващият отказва предоставяне и/или достъп само до информацията, защитена като тайна". Освен това е предвидена възможност за администраторите на лични данни да откажат на субектите на данни да упражнят част от правата си по GDPR, ако с това би се създал риск за националната сигурност, независимостта на съдебната власт и съдебните производства, както и за "други важни цели от широк обществен интерес и по- специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност" и др.
• Медиите (журналисти и фотографи) се освобождават от изискването за взимане на съгласие при обработване на лични данни. След опасенията на медиите, че приемането на проекта за изменения в ЗЗЛД в първоначалния му вид може да възпрепятства работата им да информират обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени важни промени. Записано е, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат някои текстове от регламента. Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR. Всички тези правила важат, когато обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, т.е. "когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот".
За разлика от досегашната уредба, със законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигурява хомогенно и високо ниво на защита на личните данни, и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки на ЕС, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.
Новини
12
10.26
Стандартите на НАТО за качество във фокуса на инвестициите в отбранителната индустрия
Изискванията на НАТО за осигуряване на качеството имат практическо значение за б...
25
09.26
Европейски месец на киберсигурността 2026: човешкият фактор във фокуса на киберсигурността
Днес в Съда на Европейския съюз в Люксембург се провежда официалното откриващо с...
Полезно
06
11.26
AQAP-2110: отвъд изискванията на ISO 9001
Какво допълнително се изисква от доставчиците в отбранителната индустрия?
...
20
10.26
Управление на промените в хранителния сектор: кога е необходима нова оценка на риска?
Смяната на доставчик може да изглежда като обичайно търговско решение, а удължав...
Внедряване на управленски стандарти
КОНСЕХО ЕООД (CONSEJO) е консултантска компания с над 20 години практически опит в разработването, внедряването и поддържането на системи за управление в съответствие с международни стандарти и регулаторни изисквания. Компанията предоставя консултантски услуги в областта на качеството, околната среда, здравето и безопасността при работа, безопасността на храните, информационната сигурност, киберсигурността, управлението на риска и устойчивото развитие. Експертизата ни обхваща стандарти и схеми като ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001, ISO 22000, ISO/IEC 27001, IFS Food, BRCGS и HACCP, както и консултации във връзка с NIS2, DORA, GDPR и EcoVadis.
Екипът на КОНСЕХО е участвал в реализирането на над 1500 проекта за организации от различни сектори на икономиката, включително производство, строителство, енергетика, информационни технологии, транспорт, търговия, хранително-вкусова промишленост и услуги. В основата на нашия подход е изграждането на реално работещи системи за управление, съобразени със спецификата и потребностите на всяка организация. Работим в тясно сътрудничество с клиентите си, като осигуряваме консултантска подкрепа, обучение на персонала и съдействие при внедряването. Стремим се да предоставяме качествени услуги в договорените срокове и решения, които подпомагат успешното сертифициране и създават дългосрочна стойност за бизнеса.
Партньори
