На 10 февруари 2026 г., по повод Safer Internet Day, Европейската комисия представи План за действие срещу кибертормоза (Action Plan Against Cyberbullying) – пакет от мерки, насочени към защита на психичното здраве и благосъстоянието на деца и младежи в дигиталната среда. Планът предвижда координиран подход за предотвратяване и справяне с кибертормоза онлайн.
Планът е реакция на тревожни данни за мащаба на проблема сред непълнолетните: според информацията на Комисията около 1 от 6 деца на възраст 11–15 г. съобщава, че е било жертва на кибертормоз, а около 1 от 8 признава, че е участвало в такова поведение.
 
Кибертормозът вече не е „маргинален“ риск, а сериозен и широко разпространен проблем в дигиталната среда, който засяга:

• психичното здраве и училищната адаптация;
• чувството за безопасност в онлайн пространствата;
• способността на институциите да реагират бързо и координирано, особено когато съдържанието и платформите са трансгранични.

Комисията рамкира плана като спешна защита на правата и благосъстоянието на децата онлайн, включително срещу онлайн тормоз и други форми на дигитален тормоз (harassment).
 
Планът е част от по-широки усилия на ЕС като Better Internet for Kids (BIK+) и мерките по Digital Services Act (DSA) за безопасност на децата онлайн и допълва вече съществуващи инструменти и политики.
 
Трите основни стълба на Плана за действие срещу кибертормоза Стълб 1: Общоевропейско приложение за докладване и реална подкрепа
Най-конкретната мярка в плана е създаването на EU-wide приложение (app), което да позволи на жертвите:

• да докладват случаи на кибертормоз по лесен и достъпен начин;
• да получават подкрепа и насочване към национални телефонни линии за помощ и услуги;
• да съхраняват безопасно доказателства за тормоза (например скрийншоти, линкове, контекст), които могат да се използват при по-нататъшна реакция.

Комисията ще разработи „blueprint“ (шаблон/модел), който държавите членки да могат да адаптират, преведат и свържат към собствените си национални услуги. В много случаи жертвите и техните родители се затрудняват да се ориентират къде да подадат сигнал, какви доказателства трябва да приложат и откъде да получат психологическа или правна подкрепа. Приложението има за цел да направи този процес по-ясен, по-достъпен и по-практичен.
 
Стълб 2: Координация между държавите членки и общ подход
Вторият стълб е по-добра координация на националните политики, за да се избегнат значителни различия в подходите и дефинициите между държавите членки.
Планът насърчава държавите членки да:

• разработят национални стратегии за борба с кибертормоза;
• използват общо определение и съвместими подходи за събиране и сравнение на информацията;
• укрепят координацията между различни институции и заинтересовани страни.

Целта е да се постигне по-съвместим и ефективен отговор в целия ЕС.
На практика общите понятия и съпоставимите данни позволяват по-точна оценка на ефективността на различни мерки — като училищни програми, информационни кампании, телефонни линии за помощ и процедури за докладване — и улесняват разширяването на доказано успешни модели.
 
Стълб 3: Превенция чрез по-безопасни дигитални практики и образование
Третият стълб на плана е фокусиран върху превенцията, чрез:

• насърчаване на по-безопасни и отговорни дигитални практики от ранна възраст;
• подобряване на ресурсите, обученията и подкрепата за учители, родители, училища и младежи.

Този подход допълва усилията за дигитална грамотност и подкрепя устойчиво подобряване на онлайн безопасността.
 
Какво се очаква от онлайн платформите и защо темата е чувствителна
Макар планът да е насочен основно към подкрепата за жертвите и подобряването на националната координация, публичните реакции показват, че Европейската комисия поставя и въпроса за ролята на онлайн платформите. Очаква се те да засилят мерките за предотвратяване на вредно съдържание и да улеснят механизмите за докладване, включително чрез по-стриктно прилагане и развитие на съществуващите изисквания по Digital Services Act относно защитата на непълнолетните. Ролята на платформите остава чувствителна тема, тъй като изисква внимателен баланс между реактивния модел на сигнализиране и по-структурираните подходи за безопасност по дизайн.

Какво означава това за организациите
Организациите, които предоставят онлайн услуги на деца или обработват данни на непълнолетни, следва да очакват:

1. Повишено внимание към механизмите за защита на непълнолетните онлайн.
2. Необходимост от съвместимост с DSA и други съществуващи регулаторни изисквания.
3. Осигуряване на ясни вътрешни процедури за докладване и реакция при случаи на кибертормоз.
4. Повишено внимание към ефективността на мерките за подкрепа и безопасност на потребителите.

Планът поставя по-голям фокус върху координацията и превенцията, отколкото върху въвеждането на нови конкретни регулаторни задължения.

Силни страни

• Единна точка за достъп до помощ (приложение + доказателства + насочване към услуги).
• По-добра сравнимост на данните между държавите (ако общият подход се прилага последователно).
• Засилен акцент върху превенцията чрез образование, а не само върху реактивни мерки.

 
Потенциални рискове
Сред възможните рискове, които организациите могат да срещнат при изпълнение на плана, са:

• ограничен капацитет за реакция при сигнали за кибертормоз;
• необходимост от гарантиране на адекватна защита на данните и поверителност при обработването на чувствителна информация;
• потенциални обществени, правни и репутационни последствия при неправилно управление на случаи.

Планът за действие срещу кибертормоза засилва европейския фокус върху защитата на децата в дигиталната среда и поставя по-ясни очаквания към институциите, платформите и организациите. Към момента планът не предвижда самостоятелни нови законодателни задължения, а поставя акцент върху по-последователното прилагане на съществуващата нормативна рамка, включително по Digital Services Act.
 
За организациите, развиващи цифрови услуги, особено насочени към деца и младежи, този план следва да се разглежда като сигнал за засилено регулаторно и обществено внимание към управлението на онлайн рисковете. Проактивният подход към безопасността по дизайн и ефективните механизми за сигнализиране могат да се превърнат не само в инструмент за съответствие, но и в конкурентно предимство.