На 30 юни 2021 г. беше приет Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета, с който Европейският съюз създава правно обвързваща рамка за постигане на климатична неутралност. Регламентът, известен като Европейски закон за климата, представлява ключов елемент от прилагането на Европейския зелен пакт.
С този акт ЕС за първи път превръща своите климатични цели от политически ангажимент в правно задължение, приложимо за всички държави членки и релевантно както за публичния, така и за частния сектор.
 
Каква е целта на Европейския закон за климата?
Основната цел на Регламент (ЕС) 2021/1119 е да установи ясна, предвидима и дългосрочна рамка, която:

• гарантира постигането на климатична неутралност на равнище ЕС най-късно до 2050 г.;
• осигурява последователност и правна сигурност при разработването на европейски и национални политики;
• подпомага бизнеса, инвеститорите и публичните органи при дългосрочно стратегическо планиране.

Климатичната неутралност означава постигане на баланс между емисиите на парникови газове и тяхното поглъщане чрез природни или технологични решения.
 
Ключови елементи на Регламент (ЕС) 2021/1119
1. Правно обвързваща цел за климатична неутралност до 2050 г.
Регламентът въвежда задължение за Европейския съюз и държавите членки да предприемат необходимите мерки, така че до 2050 г. нетните емисии на парникови газове да бъдат сведени до нула.
Тази цел вече не представлява стратегическа декларация, а нормативно установено изискване, което следва да бъде интегрирано във всички релевантни политики и действия.
 
2. Междинна цел за 2030 година
Регламентът установява междинна цел за 2030 г., предвиждаща най-малко 55 % нетно намаление на емисиите на парникови газове спрямо нивата от 1990 г.
Тази цел има ключово значение, тъй като:

• определя темпа на прехода към климатична неутралност;
• насочва бъдещите законодателни инициативи;
• служи като ориентир за инвестиционни и бизнес решения.

 
3. Последователност на политиките и мерките
С Европейския закон за климата се въвежда изискване всички политики на ЕС, включително в областта на енергетиката, транспорта, индустрията, земеделието и финансите, да бъдат съвместими с целта за климатична неутралност.
Това означава, че бъдещите регулации и програми трябва:

• да допринасят за намаляване на емисиите;
• да не подкопават дългосрочната климатична цел;
• да бъдат оценявани от гледна точка на тяхното климатично въздействие.

 
4. Механизми за наблюдение, отчетност и оценка
Регламентът засилва ролята на наблюдението и отчетността, като предвижда:

• редовна оценка на напредъка на равнище ЕС;
• използване на научни данни и експертни анализи;
• възможност за предприемане на коригиращи мерки при отклонение от установените цели.

Това създава по-висока степен на предвидимост и засилва отговорността на институциите и държавите членки.
 
5. Изменения в съществуващото законодателство
Регламент (ЕС) 2021/1119:

• отменя Регламент (ЕО) № 401/2009;
• изменя Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата,

с цел осигуряване на по-добра координация, последователност и ефективност в управлението на климатичната политика на равнище ЕС.
 
Какво означава Европейският закон за климата за бизнеса?
Макар регламентът да е насочен основно към институциите и държавите членки, неговото въздействие върху бизнеса е пряко и дългосрочно.
Основните последици за компаниите включват:

• интегриране на климатичните цели във всички бъдещи регулаторни изисквания;
• нарастващо значение на управлението на емисиите, енергийната ефективност и устойчивостта;
• по-тясна обвързаност между инвестициите, финансирането и климатичните критерии;
• по-строги изисквания за прозрачност и съответствие по веригите на доставки.

Това налага стратегически подход и проактивно планиране, а не реакция на отделни регулаторни промени.
 
Рискове и възможности
Европейският закон за климата създава:

• регулаторни рискове за организации, които не се адаптират своевременно;
• икономически възможности за компании, които инвестират в ефективност, иновации и устойчиви решения.

Ранната подготовка позволява:

• по-добро управление на разходите;
• достъп до устойчиво финансиране;
• повишена конкурентоспособност и доверие от страна на партньори и клиенти.

Европейският закон за климата поставя началото на нов етап, в който устойчивостта и климатичната неутралност се превръщат в правно и икономическо условие за дългосрочно развитие.