ВНЕДРЯВАНЕ НА УПРАВЛЕНСКИ СТАНДАРТИ
Вашата оценка 5.00 от 1 гласа

Десет дни до пълния размер на санкциите по Закона за киберсигурност

След 1 юни 2026 г. отпада преходното намаление от 50% на глобите и имуществените санкции

 
Преходният режим по § 51 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност предвижда глобите и имуществените санкции за нарушения, извършени до 1 юни 2026 г. включително, да се налагат в размер, намален с 50% спрямо предвидения в закона. За нарушения, извършени след тази дата, санкциите ще се прилагат в пълния им размер.
Промените в Закона за киберсигурност, с които беше транспонирана Директива (ЕС) 2022/2555, известна като NIS2, бяха обнародвани в ДВ, бр. 17 от 13 февруари 2026 г. Самите задължения вече са в сила повече от три месеца. След 1 юни 2026 г. не се променят правилата, а отпада преходното намаление на санкциите за нарушения, извършени след тази дата.
 
Какви ще бъдат санкциите след изтичане на преходния режим
Размерите на санкциите в изменения Закон за киберсигурност са значително по-високи за организациите, които попадат в неговия обхват:
🔸Съществени субекти: имуществена санкция до 10 млн. евро или до 2% от общия световен годишен оборот на предприятието за предходната финансова година, в зависимост от това коя сума е по-висока, но не по-малко от 25000 евро.
🔸Важни субекти: имуществена санкция до 7 млн. евро или до 1,4% от общия световен годишен оборот на предприятието за предходната финансова година, в зависимост от това коя сума е по-висока, но не по-малко от 12500 евро.
🔸Лична отговорност на ръководителите: За ръководителите, управителите и членовете на управителни органи на съществени и важни субекти при нарушение на чл. 21 законът предвижда глоби в размер от 500 до 5000 евро. При съществени субекти, при определени условия, е възможно и временно ограничаване на изпълнението на управленски функции.
Новите правила въвеждат по-висока финансова отговорност, като при определени нарушения размерът на санкцията може да се определя и според световния годишен оборот на предприятието.

Кой попада в обхвата
Новият закон разширява обхвата на приложимост до субектите по Приложение I и Приложение II към Закона, разделени между съществени и важни субекти. Сред секторите и дейностите, които попадат в разширения обхват, са енергетика, транспорт, здравеопазване, цифрова инфраструктура, управление на ИКТ услуги, производство, хранителна промишленост, управление на отпадъци, химическа промишленост, пощенски и куриерски услуги, доставчици на цифрови услуги и научноизследователски организации.
Една особеност, която често се пропуска: попадането в обхвата не зависи от получаване на изрично уведомление от компетентния орган. Организациите следва сами да преценят дали отговарят на критериите, определени в закона. За много субекти това означава анализ по сектор, размер и характер на дейността, а за някои категории размерът не е единственият определящ критерий.
 
Какво трябва да е въведено като минимум
Задълженията по чл. 22 и чл. 23 на закона обхващат две основни групи изисквания.

🔸Мерки за управление на риска по чл. 22
Организациите трябва да имат подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки, включително:
  • политика за анализ на риска и сигурност на информационните системи;
  • процедури за управление на инциденти;
  • непрекъснатост на дейността, резервни копия и възстановяване при бедствия;
  • сигурност на веригата на доставки;
  • сигурност при придобиване, разработване и поддръжка на мрежи и информационни системи;
  • управление на измененията на информационните активи;
  • политики и процедури за оценка на ефективността на мерките;
  • основни практики за киберхигиена и обучение по киберсигурност;
  • политики за криптография и, когато е приложимо, криптиране;
  • сигурност на човешките ресурси, контрол на достъпа и управление на активите;
  • използване на многофакторно удостоверяване или други подходящи механизми за удостоверяване, когато е целесъобразно.
 
🔸Докладване на инциденти по чл. 23
Законът въвежда тристепенен модел за уведомяване към СЕРИКС:
  • до 24 часа след установяването на значителен инцидент – ранно предупреждение;
  • до 72 часа след установяването на значителен инцидент – уведомление с първоначална оценка на тежестта и въздействието;
  • до 1 месец след уведомлението за инцидента – окончателен доклад с подробен анализ.
За някои категории доставчици, включително доставчици на удостоверителни услуги, законът предвижда по-кратки срокове за определени уведомления.
Късите срокове за докладване правят предварителната подготовка практически необходима. План за реагиране при инциденти, шаблони на уведомления, определени роли и работещ канал за връзка със СЕРИКС следва да бъдат налични преди инцидента, а не да се изграждат в момента на настъпването му.
 
Какво може реалистично да се направи в оставащите дни
Десет дни не са достатъчни за пълно внедряване на система за управление на сигурността на информацията. Но са достатъчни за ограничаване на най-големия риск – този, свързан с преките задължения по чл. 22 и чл. 23.
В оставащото време организациите, които попадат в обхвата и още не са започнали, могат да:
  • направят самооценка дали попадат в обхвата – по сектор, размер и дейност;
  • определят отговорно лице за киберсигурност и канал за връзка със СЕРИКС;
  • създадат базов план за реагиране при инциденти с ясни срокове за 24 часа, 72 часа и 1 месец;
  • одобрят на ниво ръководство минимален пакет от вътрешни политики по чл. 22 – управление на риска, инциденти, контрол на достъпа, непрекъснатост и обучение;
  • стартират gap анализ спрямо пълните изисквания, чийто резултат да послужи за следващите стъпки.
Това не е пълно съответствие, но може да покаже, че организацията е предприела първи разумни и документирани действия за управление на риска и изпълнение на законовите изисквания. При евентуална проверка подобни действия могат да бъдат от значение при оценката на конкретните обстоятелства.
 
Дългосрочният път може да мине през ISO/IEC 27001
Изграждането на устойчиво съответствие с NIS2 на практика често се подпомага от внедряване на система за управление на сигурността на информацията по ISO/IEC 27001. Стандартът не е задължително изискване по закона, но предоставя одитируема рамка, чрез която може да се покрие и докаже значителна част от техническите и организационните мерки по чл. 22.
За организациите, които вече са сертифицирани по ISO/IEC 27001, преходът към пълно съответствие по NIS2 обикновено е по-кратък. Остава да се анализират и покрият специфичните изисквания на закона и директивата, които стандартът не адресира пряко или не адресира в същата степен: тристепенният модел на докладване, отговорността на ръководството, секторната приложимост и регулаторното взаимодействие със СЕРИКС.

CONSEJO подпомага организации в България при оценка на приложимостта на Закона за киберсигурност, gap анализ спрямо изискванията на NIS 2, внедряване на ISO/IEC 27001, IT одити и тестове за уязвимости.
Свържете се с нас за първоначална оценка дали законът се прилага за вашата организация и кои са най-важните стъпки за намаляване на риска от несъответствие.
 
ЕТИКЕТИ
Новини
12
10.26
​Стандартите на НАТО за качество във фокуса на инвестициите в отбранителната индустрия
Изискванията на НАТО за осигуряване на качеството имат практическо значение за б...
25
09.26
​Европейски месец на киберсигурността 2026: човешкият фактор във фокуса на киберсигурността
Днес в Съда на Европейския съюз в Люксембург се провежда официалното откриващо с...
Полезно
06
11.26
AQAP-2110: отвъд изискванията на ISO 9001
Какво допълнително се изисква от доставчиците в отбранителната индустрия?  ...
20
10.26
Управление на промените в хранителния сектор: кога е необходима нова оценка на риска?
Смяната на доставчик може да изглежда като обичайно търговско решение, а удължав...

Внедряване на управленски стандарти

КОНСЕХО ЕООД (CONSEJO) е консултантска компания с над 20 години практически опит в разработването, внедряването и поддържането на системи за управление в съответствие с международни стандарти и регулаторни изисквания. Компанията предоставя консултантски услуги в областта на качеството, околната среда, здравето и безопасността при работа, безопасността на храните, информационната сигурност, киберсигурността, управлението на риска и устойчивото развитие. Експертизата ни обхваща стандарти и схеми като ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001, ISO 22000, ISO/IEC 27001, IFS Food, BRCGS и HACCP, както и консултации във връзка с NIS2, DORA, GDPR и EcoVadis.

Екипът на КОНСЕХО е участвал в реализирането на над 1500 проекта за организации от различни сектори на икономиката, включително производство, строителство, енергетика, информационни технологии, транспорт, търговия, хранително-вкусова промишленост и услуги. В основата на нашия подход е изграждането на реално работещи системи за управление, съобразени със спецификата и потребностите на всяка организация. Работим в тясно сътрудничество с клиентите си, като осигуряваме консултантска подкрепа, обучение на персонала и съдействие при внедряването. Стремим се да предоставяме качествени услуги в договорените срокове и решения, които подпомагат успешното сертифициране и създават дългосрочна стойност за бизнеса.

Виж повече
Партньори